ПРИЧУ̀ВА МИ СЕ несв.; причу̀е ми се, мин. св. причу̀ ми се, св., непрех. Струва ми се, че чувам нещо; счува ми се. — Аз съм преуморен от текущи задачи — .. — Тия заседания ми взеха здравето. Вече ми се причуват гласове... Й. Попов, БНО, 117. — Хайде, слизай, петлите пропяха! .. — Ами, — настоял Глупчо. — Аз не съм чул нищо. Тебе ти се е причуло. СбХ, 90.